В последните години на Османската империя, огромен брой жители с различен етнически и религиозен произход, живели задружно и в мир в продължение на векове, понесоха огромно страдание, което остави дълбока следа в паметта им.

Като потомци на дедите ни, преживели ужаса на Първата световна война, ние разбираме какво изпитва арменския народ, почитаме паметта на загиналите невинни османски арменци и поднасяме нашите дълбоки съболезнования на техните наследници.

Исторически и човешки дълг на Турция е да пази паметта на загиналите арменци и тяхното културно наследство.

Изхождайки от това, както в целия свят така и в Турция, османските арменци ще бъдат почетени с религиозна церемония, която ще се проведе на 24 април от Арменската патриаршия.

Както се посочва и в изявлението от 23 април 2014 г. на тогавашния министър-председател и настоящ президент на Република Турция г-н Реджеп Тайип Ердоган много по-мъдро е, както подобава и на двете нации, „Турция и Армения заедно да почетат паметта на османските арменци с обща церемония“.

Ние вярваме, че когато историята не служи на политически цели, подобна мъдра и достойна позиция е осъществима.

Древната анадолска цивилизация ни учи да тачим история си, да помним както радостите така и болките си, задружно да лекуваме раните си и все така заедно да гледаме в бъдещето.

Както отбелязах в изявлението направено от мен на 20 януари 2015 г. в деня на годишнината от смъртта на Хрант Динк „Два толкова древни народа могат да проявят мъдрост в името на разбирателството и съвместно бъдеще“.

Историята и човеколюбието ни задължават да отдадем почитта си към загиналите в събитията от преди един век, без да правим разлика между пострадалите.

Вярваме, че за да облекчим съществуващото страдание, също толкова важно е да приемем открито миналото, колкото и да си спомним за жертвите.

Възможно е установяването на причините за случилото се по времето на Първата световна война, както и отговорните за това.

Но поставянето на отговорността единствено върху турската нация чрез обобщения и свеждането на всичко до една дума в риториката на омразата е проблематично както в морален, така и в юридически смисъл.

Белезите от изгнаничеството и убийствата, на които са били подложени османските турци и мюсюлмани преди век, и днес са все още в съзнанието ни.

Игнорирането на този факт и дискриминирането на преживените страдания е колкото спорно в исторически план, толкова и неморално.

Действително, отминалите години показаха, че налагането на противостоящи тези не довежда до резултат.

В този контекст, спомените и убежденията на всички османски граждани трябва да бъдат чути и уважавани.

За да достигнем истината са достатъчни справедливата памет, съпричастността, взаимното уважение и обективност.

Турция предприема важни положителни стъпки за изграждане на общо бъдеще, като осигурява среда, в която всички гледни точки могат свободно да бъдат изразени и открито дебатирани, както и да бъдат проучвани всякакъв вид документи и информация.

Като потомци на два древни народа, които в миналото са споделяли обща съдба в радост и тъга, наша обща отговорност е да излекуваме старите рани и да изградим отново човешките си отношения.

Турция няма да остане безразлична към тази отговорност и ще продължи да прави всичко възможно в полза на мира и приятелството.

Отправяме призив към всички трети страни за отношение, основаващо се не на разпалването на стари конфликти, а в духа на обективността и общото мирно бъдеще.

С тези чувства и мисли, още веднъж почитаме паметта на загиналите османски арменци по време на депортациите през 1915 г. и споделяме скръбта на техните деца и внуци.